[българският вариант следва]
The aim of the platform is to function as a centrе for contemporary writing and dramaturgy for theatre, dance and performance in Bulgaria.
We understand contemporary dramaturgy in a broad spectrum of practices: we are interested in both dramatic and post-dramatic plays as well as artistic concepts, dramaturgy for dance, site-specific or interdisciplinary artworks, physical performances, performance poetry, socially-engaged and activist actions, contemporary visual arts, new technologies, game-based actions – everything that starts from the text and reaches the body – everything that is preoccupied with composition and structure, with the relation between performer and audience – everything that confronts its authors and audiences with the important questions of our contemporaneity that the mainstream in Bulgaria avoids.
A quest for the new, rather than utilization of old success formulas, is what will discern the work we are interested in from the work that appears on institutional stages.
We want to develop and support projects that crystallize in the process of making, that are unafraid to enter uncharted territories, to experiment with forms and contents and to expand the horizon and the field of dramaturgy today.
We are awaiting not only finished texts but also ideas and concepts to be developed in a process with a team of collaborators. Dramaturgy is a first step towards collective action, therefore mechanisms of collaboration are of particular importance. To a large extent professional dialogue in our context has fallen apart. Our aim will be to restore it, as much as possible, and replace it with new and unexpected models of partnership.
We will measure success neither on the number of ticket sales, nor on the presence or lack of awards and nominations, but rather on the development of texts, authors, audiences and contexts. Our aim is to consolidate a milieu which is in dialogue with the international and European processes in dramaturgy. To large extent this means a type of dramaturgy that is responsive to the problems and processes in the society we are living in now.
Time and space for artistic research is a crucial part of cultural policy in European countries but it’s also becoming a luxury in a regime of liberal market economy like ours. Artistic practice, performative ideas and their development, being such a fragile and transient phenomena, need to be supported, without the expectation of immediate financial gain or a final product.
We are in search of concepts in resistance to the status quo – ones that are non market-oriented, that do not think of art as a product, and that do not perceive the process as starting, focused and ending solely on and within the author, as a form of solipsistic and isolated practice of self-expression. We would like to see works that do not exploit ‘fashionable’ priority topics that just tick boxes in funding applications (with authors not being existentially and intrinsically related to these topics), as well as foster ideas that are not necessarily politically correct.
We bet on the rejected, the strange, the new, the not-yet-colonized and transformed into a money-making machine.
We aim to close the gap between authors and audiences, to emancipate the dramaturg and the contemporary text from their subordinate position in Bulgarian theatre, to find forms and formats in which ideas can be executed with minimum means while attracting audiences who engage themselves actively and critically.
In the long-run we would like to bring back respect and interest towards new Bulgarian dramaturgy, improve the status and expand the opportunities for dramaturges and writers in their own country and develop secure working conditions; and eventually have a physical theatrical space focused entirely on new writing and dramaturgy. The physical space should be conceived in a democratic non-hierarchical manner, functioning as an informal contract between interested dramaturges and writers involved.
In the future we want to watch theatre in Bulgaria that is able and interested to take risks, that values the new and the different rather than suffocating it, and all of that without neglecting or losing the best of its traditions.
We are planning our activities in many modules and the first of them are these:
Against the Current – gathers proposals, ideas and concepts for the presentation of texts in a regime of austerity, limited funding or lack of budget. What remains of theatre when there’s no lighting, set design, costumes or makeup? What remains when there’s no director, designer or even actors? What can happen between a text and an audience? How can a body act in space without the support of text? Can we bring the work to the absolute minimum and start to build from scratch?
Tete-a-tete/Face2Face – We invite colleagues to propose an idea for a project that they’ve always wanted to do but never had the chance to. Dramaturges and writers face the audience directly in most unexpected formats: readings, led by colleagues, sensory, installation- or game-based performances; short performed excerpts; multimedia presentations; interactive sessions involving the audience; improvisations, theatrical actions and performative happenings.
Incubator for New Dramaturgy – the makers read and discuss new texts in goodwill; a series of meetings that aim to build a secure space where we can talk, exchange ideas, create, develop new writing, help and support each other.
Second Reads – a series of project building brainstorm sessions. Contemporary theatre texts that have already received their first productions are now re-interpreted by another writer, by the audience or by the authors themselves – in the form of a sketch for a performance, workshop, reading or any other format proposed by the authors. The aim is to counter the idea of the contemporary play as a disposable single use product and go back to the nature of the dramaturgy as an artistic fabric, intended for re-staging and having multiple versions, subjected to different interpretations and points of view. Of course, with the view to emancipate authors from their subordinate position to directors in the Bulgarian tradition
The Ministry of Dramaturgy – a series of professional public discussions that aim to articulate institutional problems in our field and propose measures, visions and long-term strategies with possible solutions.
Writers of the World, Unite! – the guest-residents of Radar or other visiting artists from abroad in public discussions about their professional paths in their own contexts and in international collaborations.
Partners – both Radar – as a residency focused on new writing for performing arts – and Drama Pact – as a platform and union of new writers in Bulgaria – aim to establish and develop international connections, collaborations and joint programs with other centers in Europe and beyond: for example, Drama Forum Austria, Maison d’Europe Paris, Glej Slovenia, etc.
Under the Radar – Ironic and sarcastic reactions to outdated practices in the Bulgarian context that re-establish the status quo of provincial conservatism.
The Drama Pact platform is run by Alexander Manuiloff and Yasen Vasilev:
Alexander Manuiloff is a Bulgarian writer, playwright and screenwriter whose works have been invited to important theatre festivals and venues on four continents. Winner of the EURODRAM 2017 award (Mannheim, Germany). Alexander was one of the founders of the First Independent Theatre Festival in Sofia, Bulgaria, (2011) and for two full years (2012-2013) acted as a member of the Board of Directors of the Association of Independent Theatre in Bulgaria, ACT, significantly contributing over this course of time to the improvement of the local policies regarding independent performing arts funding. Now he is the chairman of Radar Sofia NPO. In the past 6+ years, Alexander has been working extensively with the British Council Sofia on their programme for presenting British plays and films to the Bulgarian audience. Before becoming a freelancer, Alexander worked as a financial journalist, including for the Banker, and the Reuters/Dow Jones joint venture Factiva. In recent years Alexander has been devoting most of his time to writing and has been invited to numerous festivals of theatre and performing arts around the globe which made his network of contacts and experience in the field quite substantial. Two separate Silver Lion prize winners at the Venice Biennale, Rimini Protokoll and Ferran Dordal, chose him to work with on their projects in 2016. Alexander’s writing has been translated into eleven languages so far and it is already studied in some university programmes in the US. (Georgetown University). Alexander has been granted scholarships by institutions such as the Charles University, Prague, the American foundation TFAS, Kone Foundaion Finland, Goethe Institut Munich and Deutsch-Amerikanisches Institut Heidelberg. The first Bulgarian writer to be ever presented with a text at Berlin’s top theatre forum Theatertreffen (2015).
Yasen Vasilev is a Bulgarian-born poet-playwright, educated at the theatre academies in Sofia and Shanghai. He’s the author of two poetry collections, numerous spoken word shows and five plays: The Walled In Ones (2012-2013, Nikolay Binev Theatre, Sofia / published by Asymptote), Borgestriptych (2014, Swatch Art Peace Hotel, Shanghai/ 2016 & 2019, DNK Sofia), Elevation 506 (2015-2017, Theatre Drachengasse, Vienna; Red House, Sofia; Drama League of New York), Ishmael (2016, Nau Ivanow, Barcelona) and Erasmegidio (2017, Quartieri dell’arte festival, Italy). Since 2015 he’s been working on NUTRICULA, a growing archive of solo physical performances interpreted by performers from different backgrounds, produced and presented in various locations around the world: Shanghai, Vilnius, Lisbon, Turin, Sofia. Yasen was artist in residence at the Swatch Art Peace Hotel, Shanghai (2014), KulturKontakt and the Federal Chancellery of Austria, Vienna (2015), The Drama League of New York (2016), Atalaia Artes Performativas, Portugal (2016), Arts Printing House, Vilnius (2016), La Maison Maria Casares, France (2017) and The Blank Contemporary Art, Bergamo (2017). He has taken part in Mark Ravenhill’s playwriting workshop at Biennale Teatro in Venice (2016) and he’s a regular contributing author for Springback magazine. He has won three playwriting competitions in Bulgaria (2011, 2017, 2018), has been nominated for the Askeer award in 2013 and won the award of the audience at the Sofia Poetics international poetry festival in 2010.
The partners and supporters of Drama Pact are Goethe Institut Sofia, Atelier Plastelin and Kvartal Festival
Драма Пакт
Платформата е създадена от:
Ясен Василев (1988) е завършил Драматургия в НАТФИЗ (2013) и Междукултурна комуникация в Шанхайската театрална академия (2016).
Автор на стихосбирките “Сляп виси безкрая” (2009, изд. Хермес) и “Андрогин” (2011, изд. Пергамент) и на пиесите “Зазиданите” (2012-2013, Младежки театър Николай Бинев, София, публикувана от Asymptote), “Борхестриптих” (2014, SAPH, Шанхай / 2016, ДНК, София, в селекцията на Eurodram, публикувана от Homo Ludens), “Кота 506” (четения: 2015, театър Драхенгасе, Виена / 2015, Червената къща, София / 2016, Drama League, Ню Йорк / 2017, радиотеатър на БНР), “Исмаил” (2016, Nau Ivanow, Барселона) и “Erasmegidio” (2017, по поръчка на фестивал Quartieri dell’arte, Италия).
Част от Springback magazine, списанието за критическо писане за танц към европейската мрежа Aerowaves. http://aerowaves.org/springback/people/yasen-vasilev
Взима участие в драматургичното ателие на Марк Рейвънхил в рамките на театралната програма на биеналето във Венеция през 2017.
Автор на NUTRICULA (2015-2017), солов физически пърформанс за различни изпълнители, представян в Шанхай, Лисабон, Вилнюс, селектиран от фестивала OUT NOW 2017 в Бремен и в шортлиста в категория пърформанс на Arte Laguna Prize 2018 във Венеция.
Печели награди на три драматургични конкурса в България (2011, Младежки театър / 2017, Иван Радоев, Плевен / 2018, НБУ), има номинация за Аскеер в категория съвременна българска драматургия от 2013 за “Зазиданите” и печели наградата на публиката на София:поетики 2010.
Резидентен артист в Swatch Art Peace Hotel, Шанхай (2014), KulturKontakt и федералното канцлерство на Австрия, Виена (2015), The Drama League of New York, САЩ (2016),
Atalaia Artes Performativas, Португалия (2016), Arts Printing House, Вилнюс, Литва (2016), La Maison Maria Casares и ACCR, Франция (2017), The Blank Contemporary Art, Бергамо (2017).
Александър Мануилов (1978) е писател, сценарист и драматург от София. Текстовете му са превеждани на тринадесет езика, а драматургичните му работи са представяни на фестивали като Under the Radar, Ню Йорк; DramatikerInen Festival, Австрия; L’Europe des Théâtres, Париж; Международния фестивал в Керала, Индия; Варненско лято; Международния фестивал в Кампала, Уганда; Пражкото квадриенале, Чехия; OFF Biennale Budapest, Унгария и мн. др. Първият български автор, представен през последния половин век на един от най-значимитe фестивали в театралния свят – Theatertreffen, Берлин (2015 г.). През 2017 г. печели паневропейската наградата EURODRAM на Германия. Драматургията му вече се изучава в престижни американски университети (Georgetown University, Вашингтон). Работи съвместно с Rimini Protokoll, (носители на “Сребърен лъв” от Венецианското театрално биенале, 2011 г.), а също и с Феран Дордал (лауреат на същата награда за 2015 г. със Senor Serranos). Филмите по сценарии на Александър Мануилов са в селекцията на множество фестивали. Първата му книга, „Филм” (поезия и проза), получава наградата за дебют “Южна пролет” на гилдията на българските писатели през 2005 г. Текстове на Александър Мануилов за театър са публикувани в сборници в България, Германия, Румъния и САЩ. Журналистическите му материали са отличени от Асоциацията на европейските журналисти през 2012 г. в раздел независима журналистика. Творческите му проекти предизвикват критически отзвук в медии като Nachtkritik, The Washington Post, The Broadway World, и телевизия ARTE.
Като преводач работи по програмата National Theatre Live на British Council и на Националния театър в Лондон, като представя на български новите пиеси на Джон Ходж, Том Стопард и Дейвид Хеър. По поръчка на British Council Александър Мануилов превежда и “Бурята” на Шекспир, в чийто превод е показана пред българска публика едноименната постановка от 2017 г. на Кралския Шекспиров театър.
Един от организаторите на Фестивала за свободен театър, София, 2012 г. Възпитаник на Класическата гимназия, София. Магистър по теория на литературата и славистика от Софийския университет; специализирал в Карловия университет, Прага, и после в НБУ – кинодраматургия. Печелил творчески резиденции на Deutsch-Amerikanisches Institut Heidelberg; Goethe Institut Mюнхен и София; The Fund for American Studies, Прага; Карловия университет; Asociacia Reciproca, Клуж, Румъния; Internationales Forum, Theatertreffen Берлин 2014. Residenza Internationale di Dramaturgia, Mandanici, Италия, Saari Finland by Kone Foundation и Akademie Schloss Solitude.
Повече относно концептуалната рамка на “Драма Пакт”
Платформата цели да функционира като център за новото писане за сцена в България.
Ние разбираме съвременната драматургия като широко понятие – интересуват ни драматични и постдраматични пиеси, както и артистични концепции, драматургии за танц, специфични за средата или интердисциплинирани разработки, физически пърформанси, поезия, предназначена за изпълнение, социално ангажирани акции, съвременни визуални изкуства, нови технологии – всичко, което тръгва от текста и стига до тялото – всичко, което се занимава с композицията и структурата, с отношението между изпълнител и публика – всичко, което поставя на авторите си и на публиката важните за съвремието ни въпроси, които мейнстриймът в България избягва.
Това търсене на новото, а не на готови формули за успех, отличава работата, която ни вълнува, от тази, която се появява по институционалните сцени.
Искаме да развиваме и да подкрепяме проекти, които се откриват в правенето, които не се страхуват да навлизат в непознати територии, да експериментират с форми и съдържания и да разширяват хоризонта и полето на драматургията днес.
Не очакваме само завършени текстове, а също и идеи и концепции, които да се работят в процес с екип от съмишленици.
Няма да мерим успеха по брой продадени билети, нито по наличието или липсата на награди и номинации, а по развитието на текстовете, авторите, публиките и контекстите. Целта ни е да консолидираме среда, която да е в диалог със световните и европейски процеси в драматургията. Това до голяма степен означава драматургия, която е адекватна на проблемите и процесите в обществото, в което живеем сега.
Пространството и времето за артистични опити е съществена част от културните политики на европейските държави, но се оказва лукс в режима на единствено пазарната логика. При такава крехка и неустойчива работа като артистичната практика, намираме за необходимо да подкрепяме също развитието на идеи, без оглед на крайния продукт и без очакване за незабавна възвръщаемост.
Търсим концепции, които се съпротивляват на статуквото – не са непременно пазарни, не мислят изкуството като продукт, не мислят процеса като фокусиран единствено върху автора, като изолирано занимание на твореца със себе си, не експлоатират изведените на дневен ред приоритетни за финансиране проблеми (освен ако авторите не са дълбоко, екзистенциално, лично обвързани с тях), не са политически коректни.
Залагаме на отхвърленото, странното, новото и това, което все още не е колонизирано и превърнато в машина за печалба.
Целим да затворим пропастта между авторите и публиките, да извадим драматурга и новия текст от второстепенното му положение в българския театър, да намерим форми и формати, при които с минимум средства идеите могат да бъдат осъществени и да привлекат около себе си публики, които отвръщат активно и критически.
В по-дългосрочен план искаме да върнем уважението и интереса към българската нова драматургия, която е еманципирана от сегашното статукво, да подобрим статута и разширим възможностите пред драматурзите в тяхната собствена родина, като създаваме сигурно работно пространство на добронамереност и уважение; но също и театрално пространство, което се съсредоточава единствено върху нова драматургия. Целта е то да продължи да бъде един клуб, платформа, неформален договор между драматурзите, функциониращ на принципна, а не на приятелска или авторитарна основа. Искаме в бъдеще да гледаме театър в България, който търси ново съдържание. Който умее, иска и знае как да рискува, който цени новото и различното, а не го задушава, като в същото време не губи най-доброто от традициите си.
За целта планираме дейността си в различни модули:
“Срещу течението” – цели да набира предложения, идеи и концепции за представяне на текстове при режим на остеритет, ограничено финансиране или откровена липса на бюджет. Какво остава от театъра, когато няма осветление, декор, костюми, грим? Какво остава, когато няма режисьор, сценограф и актьори? Какво може да се случи между текста и публиката? Как може да действа беззащитното и крехко тяло на изпълнителя в пространството при липса на текст? Свеждаме работата до абсолютния минимум и започваме да търсим и градим наново оттам.
Каним колеги да предложат проект/идея, която винаги са искали да направят, но никога не са имали възможност.
Така се изгражда първоначалната програма/серия от представяния/четения.
Тук драматурзите се изправят директно пред публиката в най-неочаквани формати: четения, водени от други драматурзи, сетивни, инсталативни и игрови постановки с минимална сценография, кратки инсценировки на откъси, мултимедийни представяния, интерактивни сесии, в които публиката активно участва, игрови импровизации, театрални акции и перформативни хепънинги.
Инкубатор за нова драматургия – четене и обсъждане на текстове в режим на добронамереност и игрови реалности; поредица от срещи, които целят изграждане на сигурно пространство, където с грижа и уважение се създават, развиват и обсъждат нови драматургични текстове.
“Друг прочит” е серия, в която вече поставяни съвременни текстове за театър ще подлежат на друг прочит от колега драматург, от публиката или от самия автор – под формата на скица за представление, уъркшоп, четене или друг предложен от авторите формат. Целта е да се противостои на идеята за съвременния текст като текст за еднократна употреба и да се завърне пиесата към пре-правянето и множеството версии, които са в самата й природа. Вярваме, че един текст подлежи на множество интерпретации и гледни точки и искаме да ги извадим на преден план, както и да позволим на авторите да се освободят от подчинената позиция, която заемат в режисьорския театър.
“Министерството на драматургията” е поредица от професионални публични дискусии, които целят да артикулират институционалните проблеми на средата и да предложат мерки, визии, дългосрочни стратегии и възможни решения.
Патиланско царство
Или “драматурзи от всички страни – обединявайте се”. Гост-резидентите на “Радар” или по друг начин поканени творци от чужбина в разговор за техните пътища, в техните държави, в техните контексти.
“Опит за протегната ръка”
Драматургията все пак е стъпка в посока колективно случване, път към изкуство, което се прави от повече от един човек. Колаборациите и механизмите на съвместна работа в тоя смисъл са изключително важни. В българския контекст професионалния диалог до голяма степен се е разпаднал. Това е подразделение на платформата, което ще цели създаването и формирането на нови артистични партньорства. Включително и на нови и неочаквани модели за партньорства.
Рубрика “Да се посмеем”
Обговаряне, представяне и защо не – осмиване?- на изказвания, практики и похвати в българския контекст, които затвърждават статуквото на провинциален консерватизъм.
Модул ПАРТНЬОРИ
Общи случвания и програми с чуждестранни форуми, посветени на нова драматургия (Drama Forum Австрия, Maison d’Europe Париж, и др.)
Заповядайте на 7-ми март от 19 часа в Библиотеката на Гьоте институт, София, където Ясен Василев и Александър Мануилов ще представят проeкта “Драма пакт” и резидентската програма на “Радар София” тази година. Събитието е неформален разговор за състоянието на драматургията и позицията на драматурга в България и Европа. “Драма пакт” е проект, подкрепен от Столична програма “Култура” и Национален фонд “Култура”.
