Може ли, докато си лежиш в хамака до морето, да започнеш нов драматургичен материал, да напишеш само една страничка, да получиш 350 лева за нея, че даже и да я поставят? Всичко това – в съвместен инсталативен пърформанс с големи имена от световната театрална карта?

Възможно е, да.

“Радар София” и платформата “Драма Пакт” 

обявяват отворена покана за кратки драматургични текстове (от една до пет страници) на тема

ТАБУ

темите, за които не се пише и говори в българския театър и общество

Темата е зададена от първия резидентен драматург на “Радар София”, китайският автор-дисидент Жанг Шиен.

• Приемаме всякакви форми на драматургични разработки, които успешно разглеждат проблематиката и не надвишават пет страници. Например: една сцена от пиеса, която тепърва ще бъде написана; монолог; описание на концепция за перформативно случване; документален материал, организиран по определен начин от автора, както и всичко, което като тип писане и създаване е упоменато в манифестната платформа на “Драма Пакт” тук:
• До четири български текста/концепции/идеи ще бъдат избрани (хонорувани) и поставени съвместно в общ инсталативен пърформанс в Ателие “Пластелин” на 30-ти септември 2019 г.
• Селекцията на текстовете и концепцията за представянето им ще направят Ясен Василев, Милена Станойевич, Александър Мануилов и словенската писателка и драматург Симона Семенич.
• Текстовете могат да влязат в диалог или да вземат под внимание отправната точка във “Върхът на айсберга”, кратък текст от Ахим Виланд, драматург и режисьор от Германия и Кипър, който предлага своя гледна точка към София след престоя си като резидент в “Радар София”.

Срокът за подаване на предложенията е 30 август 2019 г. на:

info@radarsofia.org

Всеки от авторите на избраните текстове ще получи хонорар от 350 лв, срещу който отстъпва правото на “Радар София” да ги представи еднократно. Авторите запазват всички права върху произведенията си, както и да ги променят, допълват и развиват както намерят за добре впоследствие.

Разработки, които под някаква форма вземат под внимание квартала около Ателие “Пластелин”, както и самото пространство на Ателието ще имат предимство.

Проектът е финансиран от Програма “Култура” на Столична община и Национален фонд “Култура”

Текстът на Ахим Виланд:

Върхът на айсберга

Като че ли има две Българии. Едната, която веднага се набива на очи, и друга, скрита, разкриваща се след време.

Културните и архитектурни съкровища на София се издигат високо над нивото на бетона. Всичко ми напомня на айсберг – там човек вижда само върха. 

А останалото е шумна, вибрираща тишина. 

Хората са тихи. 

Какво ли се крие под тишината? Къде са тихите протести? Какво има отдoлу? 

България е много по-подредена, отколкото човек би очаквал. Изглежда всичко си има ред и място. И въпреки, че в много отношения ежедневието предлага хаос, все пак се вижда, че хората спазват някакво негласно правило, дори роля. 

Навсякъде има камери за наблюдение, хората се нареждат на опашка, за да се качат в трамвая, сядат тихо един зад друг, не вдигат шум. Понякога дори и звук не се чува, седят мълчешком. 

Няма разговор. Няма разговори. 

На някои кръстовища виждам осмоъгълните кафеникави вишки на полицията, останки от една отдавна отишла си епоха. Те някак си се вписват почти незабелязано в пейзажа на големите улици, а техните непроницаеми, огледални прозорци може би говорят повече за миналото, отколкото за настоящето, в което се отразява синьото, безоблачно небе. 

И все пак като че ли има някакво подчинение 

и то – спрямо нещо, 

което може би вече не съществува. 

Ако не можем да го видим, ако не можем да го посочим, как да го променим? 

Каква част от тази невидима архитектура е станала човешко поведение?

Ахим Виланд,

превод: Александър Мануилов